Една нощ вълкът се вмъкнал в кошарата и изял стария овен.

На сутринта овцата разбрала какво се е случило. Много се ядосала тя и решила да си отмъсти.

Тръгнала към гората. По пътя си срещнала козата:
- Къде си се запътила? - попитала тя.
- Отивам в гората - отвърнала овцата. - Ще търся вълка и ще си отмъстя за стария овен.

- Лошият вълк изяде и моята сестричка-козичка - казала козата. -- Нека дойда и аз с теб? Моите рога са остри. Ще ти помогна!
- Не! Решила съм САМА да си отмъстя! - рекла овцата.
- Но, вълкът е много силен! - възкликнала козата. - Не можеш да се справиш сама!
- Мога! - заинатила се овцата. - Ще го надвия!

И така, овцата продължила по пътя към гората. Излязла от селото и срещнала овчарското куче. Разбрало то накъде се е запътила и уплашено казало:
- Но, той е много по-голям и силен от тебе! Ще изяде и теб! Нека дойда и аз! И аз имам да му отмъщавам. Този лош вълк непрекъснато напада стадото ми.
- Не! Казах - сама ще отида! - рекла инатливата овца и продължила пътя си.

Отишла сама в гората. Намерила вълка и... той я изял.

Свечерило се. Притеснила се козата за своята другарка и тръгнала към гората да я търси. И тя не се върнала - вълкът изял и нея.

На сутринта, кучетео видяло, че овцата и козата не са се върнали. Отишло в гората да ги търси. Намерило вълка и... вълка сдавил и него.

И така, вълкът се разхожал из гората сит и доволен и си мислел:
- Дано никога не излязат заедно срещу мен всички, които искат да си отмъстят за поразиите ми, че тогава гората ще ми стане малка!

Поука: От инат се оттърси, приятелска помощ приеми!

Източник: "Български народни приказки. Мечката и лошата дума. Пет приказки с поука"