Вапцаров провидя действителността ни преди десетилетия!
Селска хроника
По радиото някой шумно спори. С кого? Не знам. А може би с народа. Говори си и нека си говори, нали затуй му плащат хората.
„Държава има, има власт, която неспирно бди за ваште интереси. Хвърлете лозунга! Плаката на земята! Народът е доволен, сит и весел."
Във кафенето някой се изсекна и дълго трна със здравите опинци, игледа се и каза уж полека: – Комай ни лъжат тия синковци. А и в писанието писано е божем:
„Глас народен – глас божи." – Комай си прав – обади се от ъгъла един младеж със глас от глад изстинал, – нали така ви лъгаха и през петнайсета година?
И ако нас ни карат да умираме, а ако нас ни тикат към куршумите, то сигурно и лудия разбира, че ние трябва да си кажем думата.
Та казвам аз, понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунга: Терора долу! Съюз със СССР!
