06. 01. 2009 г., Швеция.

"Време е да отворим очите на всички, които си мислят, че социалните служби в повечето случаи не взимат деца" - Напротив! Взимат! Но понякога взимат ПОГРЕШНО деца!

Повечето социални секретари разбират каква голяма отговорност носят, когато разясняват разследвания за деца. Но една малка част, която си въобразява, че знае, че действува правилно и която се поддава на научно доказани термини като "дефекти в грижите", съставлява опасност за цялото семейство, тъй като те действуват по собствено усмотрение и са изчели до скъсване законовата книга. Те пропускат от полезрението си индивида.

Проблемите със стопирането на погрешни пласирания е взет под внимание от шведското учреждение "Сусиолстиирелсен", което и излезе с нови директиви. Но не съществува закон, който да накара социалната секретарка да ги чете. Все още липсват правилните инструменти, които да се намират във всичките офиси на социалните служби!

Ако социалната секретарка ви препраща към разни добре проверени методи, то тя би трябвало също да проумее, че трябва да гледа на всички деца и на родители, като на уникални индивиди. Никой не си прилича с някой друг! Едно разследване не бива да бъде проведено по собственото мнение.

Дори съдилищата се сблъскват с небрежности и с големи пропуски в упражняването на професията, но къде е мястото в закона, където да съществува възможността да се провери дали социалната секретарка е подходяща или не е? - Отговорът е - никъде!

BBIC - Barns Behov i Centrum (Грижите на Децата В Центъра) е една нова система за социалните секретарки да разследват деца. Тя щеше сигурно да работи добре, ако всичките обаче следваха принципите на BBIC! Още веднъж има нужда от проверка как се провеждат разследванията. Тази проверка може да бъде сторена от учреждението Ленстирелсен (Областната община). В нашия случай беше сторена и след тази проверка си получихме обратно у дома сина ни!

Северният Комитет за Човешките Права NKMR (Nordiska Kommiten för Mänskliga Rättigheter) се бори за да събере отново заедно всичките разбити семейства, разделени без особена причина.

Когато си препрочитам моя дневник от 2006 г. и гледам снимки, там пише ясно, че нашият син бе взет БЕЗ НИКАКВА ПРИЧИНА!

Нашият син се чувствуваше добре, беше добре развит, смееше се често. И все пак започнаха разследване в Семейния Двор Горската Пръст (Familjegården Skogsdungen). Както всички знаем перфектните родители не съществуват! Нашият син беше на 8 месеца и преди да попаднем под разследване той се беше научил да прохожда подпирайки се. Но в журнала пише, че именно в Горската Пръст го е научил да го прави това.

Тези записки са едни от многото, които са ПОГРЕШНИ! Сега е време за събирането на имена: "Една манифестация за всичките деца":

http://www.namninsamling.se/index.php?sida=2&nid=2472

Подпишете, за да получат помощ всичките пострадали деца, подпишете за една по-добра социална служба с по-ясни правила, и разпространявайте линка!

Нашият син си дойде у дома след решение на Леенсстиирелсен. Нашето контактно лице (хандлеггаре) желаеше да си го остави в семейния дом (фамилйехеммет) но не можеше да обясни защо! Затова нашият син получи правото да се върне у дома през лятото на 2007 г. В детската градина го описват като амбициозен и шармантен!

За съжаление не сме сами в сполетяването на подобно нещастие, четете на уебсайта на Северния Комитет за Човешки Права (Nordiska Kommiten för Mänskliga Rättigheter).

Време е да отворим очи за всички тия, които си мислят, че социалната служба в повечето случаи не взима деца. Напротив! Взима, но взима понякога ПОГРЕШНО деца! Разбира се, че те би трябвало да се грижат за всички деца които са бити или зле гледани.

Прочетете цялата история за борбата на г-жа Елисабетх Персшон против социалните служби в Швеция тук:

"Socialen stal vеr son" (Социалните откраднаха нашия син)

ПРЕВОД СЪС СЪКРАЩЕНИЯ на началото на кошмара на това семейство от горния линк:

"Родих нашия прекрасен син през март миналата година. Раждането ми беше тежко и Социалната служба бе свързана след съвет от Детската Здравна Централа (BVC). Положиха началото на един дълъг кошмар.

Получихме нещо, което го наричаха Подкрепа в Живеенето (Boendestöd). Не знаехме нищо за нея. Никой не ни каза, че всъщност е предназначена да помага на злоупотребители и на психично болни хора. Та ние не бяхме нито едното - нито другото! Подкрепа в Живеенето щяла да ме подкрепя до 10 часа седмично. Жената, която идваше у дома при нас не прекарваше никога повече от 6 часа седмично и не ме подкрепяше. Ние се жалихме и всичко щяло да се оправи. Но не се оправи. Часовете още повече намаляха. Един ден тя дойде у дома именно когато синът ми крещеше. Бяхме току-що започнали да му правим масаж за коликите когато тя дойде. Жената-Подкрепа в Живеенето реагира незабавно и каза, че "така не бива да се прави". Тя изтръгна от ръцете ни плачещия ни син и започна да върви с него наоколо и той се успокои по едно време. Съветът за масаж при колики го бяхме получили обаче от BVC.

Жената-Подкрепа в Живеенето съобщила случая в Социалната служба, която стартира разследване, до което така и не се добрахме преди да стана късно! Не знаехме нищо и за това, че някой е правил обжалване против нас! Не знаехме следователно нищо за разследването преди да е стартирано то.
Тогава бяхме в един Семеен двор (Фамилйегоурд) в гр. Юмеу. Бяхме там за "съвети и предаване на част от товара", както така красиво го наричаха! След няколко дни щяхме да ни отправят към болництата със сина ни за да прегледат неговото стомахче. Останахме там три дни.

Нищо погрешно не бе открито и тогава бе време да си ходим. Така го бяха решили. Но въпреки това нямахме правото да го направим. Именно тогава научихме, че било стартирано едно разследване и ние останахме във фамилния двор още 6 седмици.


Персоналът, който се състоеше от 16 различни лица не беше на място често. Няколко дни преди разследването да стане готово, научихме, че нашият син щял да бъде пласиран в "семеен дом" ("фамилйехйем")! Научихме и че причината за това били "недостатъци у нас". Повече не ни бе казано.
Разбира се, че се възмутихме. Социалната служба каза, че ако не се съгласяхме с предложението то нашето контактно лице щяло да иде на съд и да получи присъда там. А от къде знаеха, че щяло да получи присъда?


Принудихме се да се съгласим, след като не знаехме нищо за разследванията на Социалната служба нито за законите.

Получихме право да надникнем в разследването едва след 2 месеца. То не беше вярно! Беше изпълнено с грешки! Първо ни дадоха само 2 хартии където се виждаше, че са задраскали част от текста. Защо? След много досаждане, получихме най-сетне право да дочетем останалата част от разследването.

Автор: Елисабетх Персшон, майка на един син,





A ETO И 1 ЧИТАТЕЛСКИ КОМЕНТАР ОТ ШВЕДСКИ ЧИТАТЕЛ от същия долен линк и форум:

kevbea
2007-12-17 23:10:00 Горката ти, и твоето семейство, и твоят мъж, и не на последно място твоето дете. Не се огъвайте и не се страхувайте да осъдите социалната служба под удара на цивилното право (сивиилреттен). Изисквайте външни хора без боя, интерес и страна доктор и детска сестра да направят свое разследване за да видят дали на детето ти му е добре и дали не страда от лечението от това което е ясно че е тенденциозно и което смеят да кажат мразещите бюрократи...


Източник:
http://www.sourze.se/Socialtj%C3%A4nsten_tog_v%C3%A5r_son_utan_anledning_10668024.asp